23.05.2009 г., 2:30  

Поличба

1.2K 0 28

И пак си спомням първата ни среща:

пред нашите учудени очи

една звездичка нова

в миг потрепна,

погали ни с невидими лъчи.

 

"Поличба е", прошепна ми сърцето.

"Планета  "Обич", тихо каза ти.

А после заговориха ръцете 

и  народиха хиляди мечти...

 

Понякога се вглеждам във звездите.

И търся, и не вярвам –.

вече знам:

измислица било е  на очите.

Планета "Обич"

не намирам там..

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елица Ангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...