И пак си спомням първата ни среща:
пред нашите учудени очи
една звездичка нова
в миг потрепна,
погали ни с невидими лъчи.
"Поличба е", прошепна ми сърцето.
"Планета "Обич", тихо каза ти.
А после заговориха ръцете
и народиха хиляди мечти...
Понякога се вглеждам във звездите.
И търся, и не вярвам –.
вече знам:
измислица било е на очите.
Планета "Обич"
не намирам там..
© Елица Ангелова All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
