13.08.2014 г., 17:44  

Полиестер

1.2K 0 8

 

Знаеш ли защо си хубава?

Защото си съразмерна.

Седемдесет процента памук,

трийсет – полиестер.

 

Адски добре си дозирана

и затова те обичам,

моя неземна картина,

мое реално момиче.

 

Ти си от шоколада,

който най-много ми пасва:

седемдесет процента какао

и трийсет – мляко със захар.

 

Бог ме обича, видно е –

иначе как ще те срещна!

Майстор е Той, истински,

изпипал те е без грешка.

 

Бог се казва Леонардо,

а ти си Му дъщеря.

Сто процента си тяло

плюс сто процента душа!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Евстатиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...