Aug 13, 2014, 5:44 PM  

Полиестер

  Poetry
1.2K 0 8

 

Знаеш ли защо си хубава?

Защото си съразмерна.

Седемдесет процента памук,

трийсет – полиестер.

 

Адски добре си дозирана

и затова те обичам,

моя неземна картина,

мое реално момиче.

 

Ти си от шоколада,

който най-много ми пасва:

седемдесет процента какао

и трийсет – мляко със захар.

 

Бог ме обича, видно е –

иначе как ще те срещна!

Майстор е Той, истински,

изпипал те е без грешка.

 

Бог се казва Леонардо,

а ти си Му дъщеря.

Сто процента си тяло

плюс сто процента душа!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Евстатиев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...