Aug 13, 2014, 5:44 PM  

Полиестер

  Poetry
1.2K 0 8

 

Знаеш ли защо си хубава?

Защото си съразмерна.

Седемдесет процента памук,

трийсет – полиестер.

 

Адски добре си дозирана

и затова те обичам,

моя неземна картина,

мое реално момиче.

 

Ти си от шоколада,

който най-много ми пасва:

седемдесет процента какао

и трийсет – мляко със захар.

 

Бог ме обича, видно е –

иначе как ще те срещна!

Майстор е Той, истински,

изпипал те е без грешка.

 

Бог се казва Леонардо,

а ти си Му дъщеря.

Сто процента си тяло

плюс сто процента душа!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Евстатиев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...