bagra (Елица Кръстева)
33 57
16.04.2011 г., 11:06 ч.

Полунощ 

  Поезия » Философска
739 0 12

Мъжът ми. Познатата кръчма.

Разбити среднощни блокади.

На чашата трета се връщаме

във спомена "бяхме ли млади?".

 

А вещица, яхнала месеца,

на покрива каца със трясък.

Сега ли, сега ли усетихме,

че всичко е вятър и пясък.

 

Смехът ù над нощните улици

създава светлинни атаки.

Да бягаме? - тъжна приумица -

зад ъгъла някой ни чака.

 

Пред входа, на прага, пред ключа

пияни, изгонени сядаме.

Треперим - животът заключен е

и ние останали някъде.

 

08.04.2011

В.Търново

© Елица Кръстева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • "А вещица, яхнала месеца,
    на покрива каца със трясък.
    Сега ли, сега ли усетихме,
    че всичко е вятър и пясък."

    Впечатлена съм!Браво!Как съм го изтървала?
  • Благодаря! Благодаря на всички!
  • Много ми хареса!
  • Много хубаво, добре дошла сред нас!
  • Много, много браво!!! Невероятно е!
  • БРАВО!!!
    Добре дошла!
    Обещаващо начало, поздравления!!!
  • Привет!
    Да....
    "Сега ли, сега ли усетихме,
    че всичко е вятър и пясък."
    Сякаш всичко се е вместило в тези две изречения...
    Много точно го е казал също и :
    "Vanitas vanitatum et Omnia Vanitas"
    (Еклесиаст. 01:02)
    Поздравления!!!
  • Хубав стих- поетично и съдържателно!Поздрав!
  • Здравейте! Благодаря ви за хубавите отзиви!
  • Здравей и от мен!
    Чудесно представяне!
  • Всички ключове са в главите ни, а там е сложно да ги намерим в огромната библиотека с минало, настояще и бъдеще.
    Може би трябва да обръщаме повече внимание на малките неща, за да избегнем големите.
    Поздравления за стиха. Много е хубав.
  • Дааа,харесах и аз.Поздрав!
Предложения
: ??:??