Полунощ
Мъжът ми. Познатата кръчма.
Разбити среднощни блокади.
На чашата трета се връщаме
във спомена "бяхме ли млади?".
А вещица, яхнала месеца,
на покрива каца със трясък.
Сега ли, сега ли усетихме,
че всичко е вятър и пясък.
Смехът ù над нощните улици
създава светлинни атаки.
Да бягаме? - тъжна приумица -
зад ъгъла някой ни чака.
Пред входа, на прага, пред ключа
пияни, изгонени сядаме.
Треперим - животът заключен е
и ние останали някъде.
08.04.2011
В.Търново
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елица Кръстева Всички права запазени
