Apr 16, 2011, 11:06 AM

Полунощ

966 0 12

Мъжът ми. Познатата кръчма.

Разбити среднощни блокади.

На чашата трета се връщаме

във спомена "бяхме ли млади?".

 

А вещица, яхнала месеца,

на покрива каца със трясък.

Сега ли, сега ли усетихме,

че всичко е вятър и пясък.

 

Смехът ù над нощните улици

създава светлинни атаки.

Да бягаме? - тъжна приумица -

зад ъгъла някой ни чака.

 

Пред входа, на прага, пред ключа

пияни, изгонени сядаме.

Треперим - животът заключен е

и ние останали някъде.

 

08.04.2011

В.Търново

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елица Кръстева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...