Ах как обичам полунощ!
Принцесата избяга без обувки!
Навярно и се сторих малко лош...
Сега съм жаба търсеща целувки!
Навярно търси огледало тя!
Да го попита колко е красива!
А беше с дълга, сплетена коса...
Дано поне заспи щастлива!
Да можеше и аз да полетя!
Или пък звяр да бях, от мъка омагьсан!
Човек съм! Принцът онемя...
И полунощ е! Тънка като косъм! ...