5.01.2014 г., 20:37

Полунощ е

1.3K 0 6

 

 

 

 

 

 





Пиано бар и някак укротен пулсира джаза.
През щорите едва наднича късната луна.
На масата стоят две чаши недопити
и аромат на момина сълза.

Свещта полюшва силуетите им в мрака.
И дума не проронват. Шептят си със очи.
А вероятно имат още много да си кажат
за нощите и тъжните самотни дни.

Зората ще прогони вълшебството на мрака.
По-ясно ще се очертаят уморените лица.
Дали със утрото ще се промъкне прозата
или ще продължат ръка в ръка.

 

 

Кушел

 

 

 

 

http://kushel.blog.bg/drugi/2013/08/01/polunosht-e.1135442

 

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Куш Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Чо, творчеството ти е отлично. Оня ден се пошегувах, че малко не му достига за да е великолепно. Такова си е.
  • !!
  • Такава нощ не се забравя лесно или никога.
  • Хубаво стихче. Усещат се романтика и загадъчност. Гледайки снимката ми дойде наум заглавието " Лилава нощ"
  • Защо не каза и "Преживах". Вълшебно е.

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...