27.10.2010 г., 13:36 ч.

Поля от слънчогледи 

  Поезия
913 0 8

Поля от слънчогледи.

Високи, стройни

слънчогледи.

И всички все с главички

изкривени, гледат

все нагоре и към Него.

Безбройни слънчогледи,

еднакви с форми,

цвят и дух.

Листата са навътре почернели,

към края златен бе цвета.

И растяха с гордост

моите слънчогледи.

Слънцето жарко с усмивки

ги топлеше ден подир ден.

Вятърът нежен покрай тях

леко пълзеше и галеше с нежност

листата на слънчогледите

край мен.

Но облаци жални небето покриха.

Човеците алчни тръгнаха в бой

с шепи ранени, с ножове страшни,

посичаха телата на моите

Слънчогледи.
Жадни, изпити, сърдити, ранени -

слънчевите лъчи с трепет се

бореха за моите слънчогледи.

Победа - крещяха.

Победа - мълвяха.

А след победата - траур.

Слънчогледите мъртви

покриха земята.

 

За мечтите

 

03/04

http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=230028

 

© Николина Милева Всички права запазени

Авторът е забранил гласуването.
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??