Поля от слънчогледи
Поля от слънчогледи.
Високи, стройни
слънчогледи.
И всички все с главички
изкривени, гледат
все нагоре и към Него.
Безбройни слънчогледи,
еднакви с форми,
цвят и дух.
Листата са навътре почернели,
към края златен бе цвета.
И растяха с гордост
моите слънчогледи.
Слънцето жарко с усмивки
ги топлеше ден подир ден.
Вятърът нежен покрай тях
леко пълзеше и галеше с нежност
листата на слънчогледите
край мен.
Но облаци жални небето покриха.
Човеците алчни тръгнаха в бой
с шепи ранени, с ножове страшни,
посичаха телата на моите
Слънчогледи.
Жадни, изпити, сърдити, ранени -
слънчевите лъчи с трепет се
бореха за моите слънчогледи.
Победа - крещяха.
Победа - мълвяха.
А след победата - траур.
Слънчогледите мъртви
покриха земята.
За мечтите
03/04
http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=230028
© Николина Милева All rights reserved.
