23.08.2010 г., 9:23

Полярни дни

928 0 1

Стоя сам със снимка твоя във ръка,

свил се в ъгъла на стаята ми тъмна.

Боли и очите тъжни плачат.

Крия се, не желая да ме виждат.

От нищото очаквам телефонен звън,

макар да знам, че мракът няма телефон.

Да се изправя не искам и не мога,

там в ъгъла страха ми ме притиска.

Страх от тази стая да изляза,

страх към слънцето отново да погледна.

Защото знам, че просто го няма -

и то със тебе помръкна.

Сякаш бавно лъчите му крачеха,

с теб във хоризонта изчезваха.

Сега приех, че полярни ще са моите дни,

пък дано без слънце по-малко да боли.

Из улиците като сянка ще се скитам,

чужди погледи да не привличам.

Погледът в земята все ще е скован,

че очите твои къде ще са, не знам.

Бавно уча се без тебе да живея,

но болката сърцето ми увива, като змия.

Трудно е, ала ще се справя, зная,

и някой ден от ъгъла ще стана.

Тогава спомените избледнели ще изхвърля

и слънцето с усмивка ще прегърна.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Владимир Петков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...