23.08.2010 г., 9:23

Полярни дни

926 0 1

Стоя сам със снимка твоя във ръка,

свил се в ъгъла на стаята ми тъмна.

Боли и очите тъжни плачат.

Крия се, не желая да ме виждат.

От нищото очаквам телефонен звън,

макар да знам, че мракът няма телефон.

Да се изправя не искам и не мога,

там в ъгъла страха ми ме притиска.

Страх от тази стая да изляза,

страх към слънцето отново да погледна.

Защото знам, че просто го няма -

и то със тебе помръкна.

Сякаш бавно лъчите му крачеха,

с теб във хоризонта изчезваха.

Сега приех, че полярни ще са моите дни,

пък дано без слънце по-малко да боли.

Из улиците като сянка ще се скитам,

чужди погледи да не привличам.

Погледът в земята все ще е скован,

че очите твои къде ще са, не знам.

Бавно уча се без тебе да живея,

но болката сърцето ми увива, като змия.

Трудно е, ала ще се справя, зная,

и някой ден от ъгъла ще стана.

Тогава спомените избледнели ще изхвърля

и слънцето с усмивка ще прегърна.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Владимир Петков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...