Aug 23, 2010, 9:23 AM

Полярни дни

  Poetry
930 0 1

Стоя сам със снимка твоя във ръка,

свил се в ъгъла на стаята ми тъмна.

Боли и очите тъжни плачат.

Крия се, не желая да ме виждат.

От нищото очаквам телефонен звън,

макар да знам, че мракът няма телефон.

Да се изправя не искам и не мога,

там в ъгъла страха ми ме притиска.

Страх от тази стая да изляза,

страх към слънцето отново да погледна.

Защото знам, че просто го няма -

и то със тебе помръкна.

Сякаш бавно лъчите му крачеха,

с теб във хоризонта изчезваха.

Сега приех, че полярни ще са моите дни,

пък дано без слънце по-малко да боли.

Из улиците като сянка ще се скитам,

чужди погледи да не привличам.

Погледът в земята все ще е скован,

че очите твои къде ще са, не знам.

Бавно уча се без тебе да живея,

но болката сърцето ми увива, като змия.

Трудно е, ала ще се справя, зная,

и някой ден от ъгъла ще стана.

Тогава спомените избледнели ще изхвърля

и слънцето с усмивка ще прегърна.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Владимир Петков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...