Полята на мечтите
Днес пак в полята на мечтите бях.
Пак млад
и пак летях.
Изкъпах се в реката Лета,
удавих се във полски аромат.
Бях силен, като Атлас
на плещите си мощни
носех с лекота
товар от земни грижи.
Небето ми се стори странно близко
протегнах се и
облаче като измръзнало връбче
със слънчев лъч погалих.
Целунах всеки цвят,
пустинята полях със благодат.
Огледах се...
и злото не открих,
тогава стреснат се събудих
и смутих...
Да, пак съм тук
и пак усмивките ми липсват.
Пак спомних си,
че в теб съм влюбен.
Пак рових да те търся,
ала не ме потърси ти любов.
Дали ще си остана в миналото и мечтите?
Знам, ще ме застреляте от укор,
че съм слаб.
Аз виждам го,
бездушието ясно се чете в очите.
Какво остава ми?
Да си остана някой път
завинаги в полята на мечтите.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иван Иванов Всички права запазени
