Полята на мечтите

bojenski (Иван Иванов)
266 2718

13.10.2012 г., 19:05 ч.

Поезия » Друга

617 0 3

Днес пак в полята на мечтите бях.

Пак млад

и пак летях.

Изкъпах се в реката Лета,

удавих се във полски аромат.

Бях силен, като Атлас

на плещите си мощни

носех с лекота

товар от земни грижи.

Небето ми се стори странно близко

протегнах се и

облаче като измръзнало връбче

със слънчев лъч погалих.

Целунах всеки цвят,

пустинята полях със благодат.

Огледах се...

и злото не открих,

тогава стреснат се събудих

и смутих...

Да, пак съм тук

и пак усмивките ми липсват.

Пак спомних си,

че в теб съм влюбен.

Пак рових да те търся,

ала не ме потърси ти любов.

Дали ще си остана в миналото и мечтите?

Знам, ще ме застреляте от укор,

че съм слаб.

Аз виждам го,

бездушието ясно се чете в очите.

Какво остава ми?

Да си остана някой път

завинаги в полята на мечтите.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

bojenski (Иван Иванов)

2013-08-20T21:04:44+03:00

Сияна, опитвам се всеки ден. Благодаря за съвета!
sisichek (Сияна Чекова)

2013-03-03T10:31:49+02:00

Не се оглеждай и не рови, не връщай се назад, а погледни напред. Не стой в полята, тръгни по пътя на мечтите. Успех!
bojenski (Иван Иванов)

2013-01-13T15:52:53+02:00

Явно ще си остана в полята на мечтите...