19.04.2009 г., 9:50 ч.

Полъх на Надежда 

  Поезия » Любовна
584 0 10

"Да разцъфва
с мен в уречен час -
да си го обичам само аз!"
Ангар


Не си се родил от лотосов цвят,
но сърцето ти - камина
силен огън за мен гори
и омайващо,
с рубинените си езичета
ме гали...
Разпуквам се на устните ти.
По потъмнялото ти небе,
разлиствам
златистооранжевите си листа.
Танцува кадифеният ти поглед.
Мелодия във душата ти звучи...
Дяволе, защо стоиш пред мен
с отворени очи?

- Името ми е Ангел!

© Латинка-Златна Всички права запазени

Авторът е забранил гласуването.
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??