Apr 19, 2009, 9:50 AM

Полъх на Надежда

  Poetry » Love
757 0 10

"Да разцъфва
с мен в уречен час -
да си го обичам само аз!"
Ангар


Не си се родил от лотосов цвят,
но сърцето ти - камина
силен огън за мен гори
и омайващо,
с рубинените си езичета
ме гали...
Разпуквам се на устните ти.
По потъмнялото ти небе,
разлиствам
златистооранжевите си листа.
Танцува кадифеният ти поглед.
Мелодия във душата ти звучи...
Дяволе, защо стоиш пред мен
с отворени очи?

- Името ми е Ангел!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Латинка-Златна All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...