30.09.2008 г., 12:41

Помен...

1.3K 0 12
Има отговори предизвикани...
Задрънчават с простички послания
и с вярно и трептящо вдишване,
на невъзможна и жестока истина...
Даже и на ум не се съпротивяват
и от студ треперят, и от вкамененост
и камбанно се превиват, олюляват
във изгаснало, прозоречно пространство...
И сърцето неритмично недоволства,
на две въпросите разсича в силна схватка,
и оркестрира отговора предизвикан,
на място, от което никой се не връща...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мариола Томова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...