Sep 30, 2008, 12:41 PM

Помен...

1.3K 0 12
Има отговори предизвикани...
Задрънчават с простички послания
и с вярно и трептящо вдишване,
на невъзможна и жестока истина...
Даже и на ум не се съпротивяват
и от студ треперят, и от вкамененост
и камбанно се превиват, олюляват
във изгаснало, прозоречно пространство...
И сърцето неритмично недоволства,
на две въпросите разсича в силна схватка,
и оркестрира отговора предизвикан,
на място, от което никой се не връща...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мариола Томова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....