Помен
Не обичам излишни слова,
ни цветята ви гроба да кичат.
Аз живях като тази трева,
недокоснат от злоба и кича.
Ще почивам под нея студен
и безчувствен към земните грижи,
без да знам горе нощ или ден
в броеница мънистата нижат.
А на всяка задушница, знам,
ти ще палиш отгоре ми свещи.
Ще прикадиш житото с тамян,
ще си спомниш за нашите срещи.
Аз ще бъда щастлив да съзра
в тишината как твоите устни
стих мълвят под избила сълза
и дано този миг не пропусна!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иван Христов Всички права запазени
