Не обичам излишни слова,
ни цветята ви гроба да кичат.
Аз живях като тази трева,
недокоснат от злоба и кича.
Ще почивам под нея студен
и безчувствен към земните грижи,
без да знам горе нощ или ден
в броеница мънистата нижат.
А на всяка задушница, знам,
ти ще палиш отгоре ми свещи.
Ще прикадиш житото с тамян,
ще си спомниш за нашите срещи.
Аз ще бъда щастлив да съзра
в тишината как твоите устни
стих мълвят под избила сълза
и дано този миг не пропусна!
© Иван Христов All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
