Помнѝ ме! Дъха ми. Очите.
Зовѝ ме! Да дойда в нощта.
Кристали от моето име
ухажват луна със цветя.
Помнѝ ме! Добрия любовник.
Кажи ми! Такъв ли съм бил?
Букет от лалета отровни
животът за всеки е свил.
Помнѝ ме! Целувките. Огън.
Дари ме с магически свят.
Забравих прозорец отворен.
И брули ме тъжен прохлад.
Помнѝ ме! Красивия рицар.
Прости ми! Загинах със чест.
От думи фалшиви пронизан,
намерих в безкрая си... Теб.
© Димитър Драганов Всички права запазени