Помнѝ ме! Дъха ми. Очите.
Зовѝ ме! Да дойда в нощта.
Кристали от моето име
ухажват луна със цветя.
Помнѝ ме! Добрия любовник.
Кажи ми! Такъв ли съм бил?
Букет от лалета отровни
животът за всеки е свил.
Помнѝ ме! Целувките. Огън.
Дари ме с магически свят.
Забравих прозорец отворен.
И брули ме тъжен прохлад.
Помнѝ ме! Красивия рицар.
Прости ми! Загинах със чест.
От думи фалшиви пронизан,
намерих в безкрая си... Теб.
© Димитър Драганов All rights reserved.
Щастлив съм, че моите произведения се харесват на маса от интелигентни хора. 
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
