Помнѝ ме! Дъха ми. Очите.
Зовѝ ме! Да дойда в нощта.
Кристали от моето име
ухажват луна със цветя.
Помнѝ ме! Добрия любовник.
Кажи ми! Такъв ли съм бил?
Букет от лалета отровни
животът за всеки е свил.
Помнѝ ме! Целувките. Огън.
Дари ме с магически свят.
Забравих прозорец отворен.
И брули ме тъжен прохлад.
Помнѝ ме! Красивия рицар.
Прости ми! Загинах със чест.
От думи фалшиви пронизан,
намерих в безкрая си... Теб.
© Димитър Драганов All rights reserved.
Щастлив съм, че моите произведения се харесват на маса от интелигентни хора. 
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
