SteeleR (Атанас Баротов) SteeleR (Атанас Баротов)
18
30.08.2006 г., 11:19

Помниш ли...

975 0 7
Ти помниш ли, кажи ми
нощта далечна, нощта когато аз признах,
признах, че моето сърце е твое,
че за теб копнея всеки час...

Ти помниш ли вълнението тогава,
страха във мен, във теб, по цялата земя,
че там - в мига - решава се съдбата на целия ни свят,
решава се съдбата на всяка частица от нас...

И моля те, припомни ми,
какво крещеше моето сърце,
защото аз единствено си спомням
сиянието на твоето, на твоето сърце...

Не знам дали му отговори,
дали не бе страха причината - не знам...
любовта, любовта е слънце във очите -
пламтящо, но и заслепяващо в нощта...

Тя караше ме да ляте аз тъй високо,
тя караше ме да не виждам никого, но теб,
тя караше ме да пея, да мечтая, да живея,
май караше ме да живея не във този свят...

молбата ми отново е да ми припомниш
дали обичано било е моето сърце...
дали сега не страда то напразно,
че е отнело нещо, че е отнело любовта от твоето сърце...

защото любовта - тъй силна, тъй сляпа...
летеше сякаш е сама...
летешеq търсейки тя тебе...
летеше сякаш ти търсиш я "сега"...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Атанас Баротов Всички права запазени

Моля, оценете по съвест

Коментари

  • megans (Магдалена Василева)
    megans (Магдалена Василева)
    Ех, добре де ..прав си ..щом така ти харесва,така трябва да си го оставиш..защото няма значение как го чуствам аз ..а ти..
    Поздравчета!
  • SteeleR (Атанас Баротов)
    SteeleR (Атанас Баротов)
    щом предпочиташ да са в оригинал защо ги поправяш.. хорското мнение си е хорско.. дали ще те погалят или ощипят няма значение стига това, което си написа да ти е доставило удоволствие по време на писането и красив спомен по време на четенето след това...
  • megans (Магдалена Василева)
    megans (Магдалена Василева)
    Дано не ставам досадна..Всичките ми стихове са писани преди повече от 10 години , но преди да публикувам нещо ..правя корекция тук -там..макар,че предпочитам да са такива каквито са се изляли от сърцето ми..
    В края на краищата всеки сам решава..
    А както казваш сам "след това са открили, че могат да я подобравят" ..Надявам се и ти да откриеш начина да подобрявяш стиховете си ..и като прочета нещо твое , ако е хубаво първа ще те поздравя..
  • SteeleR (Атанас Баротов)
    SteeleR (Атанас Баротов)
    да, но хората първо са харесали красотата на естествените нешлифовани диаманти.. след това са открили, че могат да я подобравят.. иначе казано - всичко с времето си.. пък и това стихче е доста старо
  • megans (Магдалена Василева)
    megans (Магдалена Василева)
    Съгласна съм с теб.Човек се развива непрекъснато .. .
    Обаче талант само не е достатъчно!
    В природата първичното е красиво - но само след шлифоване диаманта има безценна стойност -иначе той е просто един камък.Ако ме разбираш какво искам да кажа..

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Поезия 5.1K 5.0

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поезия 4.1K 5.0

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поезия 5.7K 5.0

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Поезия 4.4K 5.0

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поезия 5.6K 5.0

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поезия 4.9K 5.0