SteeleR (Атанас Баротов)
18 22
30.08.2006 г., 11:19 ч.

Помниш ли... 

  Поезия
756 0 7
Ти помниш ли, кажи ми
нощта далечна, нощта когато аз признах,
признах, че моето сърце е твое,
че за теб копнея всеки час...

Ти помниш ли вълнението тогава,
страха във мен, във теб, по цялата земя,
че там - в мига - решава се съдбата на целия ни свят,
решава се съдбата на всяка частица от нас...

И моля те, припомни ми,
какво крещеше моето сърце,
защото аз единствено си спомням
сиянието на твоето, на твоето сърце...

Не знам дали му отговори,
дали не бе страха причината - не знам...
любовта, любовта е слънце във очите -
пламтящо, но и заслепяващо в нощта...

Тя караше ме да ляте аз тъй високо,
тя караше ме да не виждам никого, но теб,
тя караше ме да пея, да мечтая, да живея,
май караше ме да живея не във този свят...

молбата ми отново е да ми припомниш
дали обичано било е моето сърце...
дали сега не страда то напразно,
че е отнело нещо, че е отнело любовта от твоето сърце...

защото любовта - тъй силна, тъй сляпа...
летеше сякаш е сама...
летешеq търсейки тя тебе...
летеше сякаш ти търсиш я "сега"...

© Атанас Баротов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Ех, добре де ..прав си ..щом така ти харесва,така трябва да си го оставиш..защото няма значение как го чуствам аз ..а ти..
    Поздравчета!
  • щом предпочиташ да са в оригинал защо ги поправяш.. хорското мнение си е хорско.. дали ще те погалят или ощипят няма значение стига това, което си написа да ти е доставило удоволствие по време на писането и красив спомен по време на четенето след това...
  • Дано не ставам досадна..Всичките ми стихове са писани преди повече от 10 години , но преди да публикувам нещо ..правя корекция тук -там..макар,че предпочитам да са такива каквито са се изляли от сърцето ми..
    В края на краищата всеки сам решава..
    А както казваш сам "след това са открили, че могат да я подобравят" ..Надявам се и ти да откриеш начина да подобрявяш стиховете си ..и като прочета нещо твое , ако е хубаво първа ще те поздравя..
  • да, но хората първо са харесали красотата на естествените нешлифовани диаманти.. след това са открили, че могат да я подобравят.. иначе казано - всичко с времето си.. пък и това стихче е доста старо
  • Съгласна съм с теб.Човек се развива непрекъснато .. .
    Обаче талант само не е достатъчно!
    В природата първичното е красиво - но само след шлифоване диаманта има безценна стойност -иначе той е просто един камък.Ако ме разбираш какво искам да кажа..
  • Защо пък трябва да се обиждам... не обичам да дооправям стихчета.. просто ги пиша и каквото се получи на момента.. иначе има да си ги преправям вечно.. тъй като със всяка изминала секунда самите ние се променяме.. влияят ни различни неща.. и погледа и усещанията ни се изменят.. както и възприятията за благозвучие...
  • Без да се обиждаш, но според мен имаш още много работа върху стиха , за да се получи добре.
Предложения
: ??:??