Сега, след време,
помниш ли слънчевите ми очи?
Сега, след време,
помниш ли топлите ръце?
Помниш ли изражението топло,
помниш ли обещаващите думи?
Как ръцете си държахме, сгушени,
мечтахме.
Спомняш ли си всичко ти?
Онази нощ... църквата, ние -
под безброй звезди.
Мога да гадая... помниш ли?
А как сигурна съм -
забравил си всичко, що
ми обеща.
Тръгна си от пътя,
изкриви маршрута,
красивата усмивка
се превърна в обикновена извивка.
Жалко, че не помниш,
но аз си спомням
всичко, що ми обеща. Боли,
но себе си ти ми завеща!
© Алина Всички права запазени
Надявам се не се получава така да е
на мое място. Не го пожелавам на НИКОЙ
Благодаря ви, хора, Вие сте страхотни
и може би добри приятели!