Помниш ли...
529
0
2
ПОМНИШ ЛИ...
Помниш ли, бе тъй отдавна
времето на нашта младост,
влюбени как с тебе бяхме
и блестеше във очите радост.
И нямаше неволи, ни тревоги
в душите чисти и красиви,
Любовта ни бе и хляб, и ложе,
и бяхме толкова щастливи.
До днес трептя от спомена, когато
ти тръгна надалеч, на път,
на гарата сбогувах се със теб,
а влакът бързаше - отмъкна те
от мойта гръд.
А ти в прегръдка бе ме грабнал,
след туй повдигна ме и завъртя,
омая ме с целувка жадна...
и тръгна,
а аз от нея полетях.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Гинка Любенова Косева Всички права запазени
