Помниш ли...
ПОМНИШ ЛИ...
Помниш ли, бе тъй отдавна
времето на нашта младост,
влюбени как с тебе бяхме
и блестеше във очите радост.
И нямаше неволи, ни тревоги
в душите чисти и красиви,
Любовта ни бе и хляб, и ложе,
и бяхме толкова щастливи.
До днес трептя от спомена, когато
ти тръгна надалеч, на път,
на гарата сбогувах се със теб,
а влакът бързаше - отмъкна те
от мойта гръд.
А ти в прегръдка бе ме грабнал,
след туй повдигна ме и завъртя,
омая ме с целувка жадна...
и тръгна,
а аз от нея полетях.
© Гинка Любенова Косева All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря ти плевелче,ти също си добра,продължавай!
-
Пишеш прекрасно Гинче,хареса ми полета ти
Random works
© 2003-2025, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
