12.09.2015 г., 22:14 ч.

Помниш ли, Господи 

  Поезия » Друга
574 3 7

Помниш ли, Господи, онзи момент,

в който отворих вратата

и Те поканих да влезеш при мен -

в моя живот

и в душата?

Помниш ли тихите думи в нощта - 

как Ти говорех с надежда

да ми помогнеш да видя деня:

трудно

и бавно проглеждах...

Помниш ли тежките крачки напред -

тромаво стъпвах, залитах...

Помниш ли как се разплаках пред Теб,

щом Те погледнах в очите?

Ти ми показа онези места

в мене самата, които

тровят сърцето ми,

раждат вина

неосъзнато

и скрито.

Ти ме нахрани с непреходен хляб

и ме лекуваш със Слово,

даващо смисъл на всяка сълза.

 

Ти ме създаде отново!

© Руми Бакърджиева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • И аз го почувствах много мое, Руми! Чувството е истинско и докосва тези, които са готови да го попият. "Ти ме нахрани" с непреходния хляб на Вярата! Благодаря ти!
  • И моята Душа в твоите творби намира утеха,
    чета те , попиваш и оънавам в отдаването на Него се крие "успеха"! Благодаря!
  • Красиво и пречистващо!
  • Искрено и истинско...
  • Благодаря ви, че споделихте. Радвам се, че ви е докоснала моята молитва.
  • Ти ме нахрани с непреходен хляб
    и ме лекуваш със Слово,
    даващо смисъл на всяка сълза.

    Ти ме създаде отново!

    Все едно е писано за мен, Руми!
    Благодаря ти!
  • Хубаво пишеш, Руми, с чувство!
Предложения
: ??:??