Помниш ли, Господи
Помниш ли, Господи, онзи момент,
в който отворих вратата
и Те поканих да влезеш при мен -
в моя живот
и в душата?
Помниш ли тихите думи в нощта -
как Ти говорех с надежда
да ми помогнеш да видя деня:
трудно
и бавно проглеждах...
Помниш ли тежките крачки напред -
тромаво стъпвах, залитах...
Помниш ли как се разплаках пред Теб,
щом Те погледнах в очите?
Ти ми показа онези места
в мене самата, които
тровят сърцето ми,
раждат вина
неосъзнато
и скрито.
Ти ме нахрани с непреходен хляб
и ме лекуваш със Слово,
даващо смисъл на всяка сълза.
Ти ме създаде отново!
© Руми Бакърджиева All rights reserved.
