Помниш ли как ме нарече?
Помниш ли как ме нарече?
/Свидна/
Дали като мен ти си спомняш,
заспалия град в полунощ
и нашите стъпки кънтящи
под лунно лице като грош?
Дали помниш малкия залив,
скрил нашите тайни безброй
и вятъра галещ и палав,
в косите ни дирещ покой?
Ти помниш ли топлия пясък,
с очите си как ми се врече,
вълните и звездния блясък...?
Дали помниш как ме нарече?
Бях Обич дори и в безлуние,
бях твоя храна и вода,
бях силата в теб до безумие,
за теб бях аз земна звезда!
Бях всичко-дали станах спомен?
Но заливът тъжно мълчи,
в скута ми вятъра сгушен,
заприда горчиви сълзи....
Дали като мен ти си спомняш,
онази голяма Любов?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Георгиева Всички права запазени
