Помниш ли как ме нарече?
Помниш ли как ме нарече?
/Свидна/
Дали като мен ти си спомняш,
заспалия град в полунощ
и нашите стъпки кънтящи
под лунно лице като грош?
Дали помниш малкия залив,
скрил нашите тайни безброй
и вятъра галещ и палав,
в косите ни дирещ покой?
Ти помниш ли топлия пясък,
с очите си как ми се врече,
вълните и звездния блясък...?
Дали помниш как ме нарече?
Бях Обич дори и в безлуние,
бях твоя храна и вода,
бях силата в теб до безумие,
за теб бях аз земна звезда!
Бях всичко-дали станах спомен?
Но заливът тъжно мълчи,
в скута ми вятъра сгушен,
заприда горчиви сълзи....
Дали като мен ти си спомняш,
онази голяма Любов?
© Евгения Георгиева All rights reserved.
