18.09.2019 г., 14:36

Помниш ли, помниш ли Старият фар?...

401 0 0

Помниш ли, помниш ли Старият фар?...

 

Ти помниш ли фара,

скалистия нос?...

В сребриста омара

с кръжащ албатрос...

 

Разкошния залез

(божествен каприз!)

с прохладният, галещ

след жегите бриз.

 

Вълните в прибоя,

(във хаос наглед)

се блъскаха в своя

си вятъров ред.

 

А огън сигнален

трепти „на пожар!:

не знам как запален

във старият фар...

 

Пробягва полека

по водната площ

и прави пътека

във новата нощ,

 

но знае отлично

тук всеки моряк:

той води ритмично

към гибелен бряг...

 

... и нас ни подмами

с магично: „Ела!”,

но не със забрани

към нея скала...

 

Край кулата здрача

пълзеше едвам,

а фаропазача

го нямаше там.

 

Неясни звучаха

едни гласове:

легенди шептяха

край нас ветрове...

 

... О помниш ли още

Вълшебният фар

и лудите нóщи

със южния чар!...

 

Под нас Океана

небето над нас...

Прегърнати двама

мълчим във прехлас...

 

Звездите са чудни

в небето на юг,

нощѝте -- абсурдни

замръкнеш ли тук;

 

... защото водата

с безброй светлини

люлей необята

с вълшебни вълни;

 

... а в час на тревога

звезда като дар:

запален от Бога

спасителен фар...

 

... Да, още не знаем,

но все някой ден:

Къде е Безкрая

и ще разберем!...”

 

... но тайна остава

как звездния чар

ни грабна тогава

до Старият фар,

 

и страст ни привлече

(бе чудно това!)

в мистичната вечер

на тази скала...

 

* * *

... животът ни мина

далеч от брега,

но днес след години

те питам сега:

 

„Дали си готова,

(тъй късно макар!)

да идем отново

при Старият фар?...

 

И пак, но в легендите

там, и в нощта—

да върнем последните

дни в Любовта!...”

 

Едно време в Пасифика

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Коста Качев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...