18.09.2019 г., 14:36

Помниш ли, помниш ли Старият фар?...

400 0 0

Помниш ли, помниш ли Старият фар?...

 

Ти помниш ли фара,

скалистия нос?...

В сребриста омара

с кръжащ албатрос...

 

Разкошния залез

(божествен каприз!)

с прохладният, галещ

след жегите бриз.

 

Вълните в прибоя,

(във хаос наглед)

се блъскаха в своя

си вятъров ред.

 

А огън сигнален

трепти „на пожар!:

не знам как запален

във старият фар...

 

Пробягва полека

по водната площ

и прави пътека

във новата нощ,

 

но знае отлично

тук всеки моряк:

той води ритмично

към гибелен бряг...

 

... и нас ни подмами

с магично: „Ела!”,

но не със забрани

към нея скала...

 

Край кулата здрача

пълзеше едвам,

а фаропазача

го нямаше там.

 

Неясни звучаха

едни гласове:

легенди шептяха

край нас ветрове...

 

... О помниш ли още

Вълшебният фар

и лудите нóщи

със южния чар!...

 

Под нас Океана

небето над нас...

Прегърнати двама

мълчим във прехлас...

 

Звездите са чудни

в небето на юг,

нощѝте -- абсурдни

замръкнеш ли тук;

 

... защото водата

с безброй светлини

люлей необята

с вълшебни вълни;

 

... а в час на тревога

звезда като дар:

запален от Бога

спасителен фар...

 

... Да, още не знаем,

но все някой ден:

Къде е Безкрая

и ще разберем!...”

 

... но тайна остава

как звездния чар

ни грабна тогава

до Старият фар,

 

и страст ни привлече

(бе чудно това!)

в мистичната вечер

на тази скала...

 

* * *

... животът ни мина

далеч от брега,

но днес след години

те питам сега:

 

„Дали си готова,

(тъй късно макар!)

да идем отново

при Старият фар?...

 

И пак, но в легендите

там, и в нощта—

да върнем последните

дни в Любовта!...”

 

Едно време в Пасифика

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Коста Качев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...