28.02.2012 г., 12:49

Помня те...

942 0 0

 

Помня те...

 

Помня всички фибри, багри и фрагменти от лицето ти,
наизустил съм ги с наслада по твоята усмивка.
А кръвта ми, кипяща да минава през сърцето ти,
иска просто да бъде твоя нежна придобивка.
Навярно не съм от най-мъжествените в бранша,
на пръв поглед не личи, че зная какво искам.
Това не е така, всъщност зная какво искам да ти кажа,
но се страхувам да те целуна... и само се усмихвам.
Гълтам си граматиката, но не това е тактиката,
не така искам да ме помниш след всяка кратка среща...
... Всъщност искам да ти подаря моята романтика,
римите, сърцето ми и още хиляди неща.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Михаил Попов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...