28.02.2012 г., 12:49

Помня те...

941 0 0

 

Помня те...

 

Помня всички фибри, багри и фрагменти от лицето ти,
наизустил съм ги с наслада по твоята усмивка.
А кръвта ми, кипяща да минава през сърцето ти,
иска просто да бъде твоя нежна придобивка.
Навярно не съм от най-мъжествените в бранша,
на пръв поглед не личи, че зная какво искам.
Това не е така, всъщност зная какво искам да ти кажа,
но се страхувам да те целуна... и само се усмихвам.
Гълтам си граматиката, но не това е тактиката,
не така искам да ме помниш след всяка кратка среща...
... Всъщност искам да ти подаря моята романтика,
римите, сърцето ми и още хиляди неща.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Михаил Попов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...