Помня те...

Помня те...

Помня всички фибри, багри и фрагменти от лицето ти,
наизустил съм ги с наслада по твоята усмивка.
А кръвта ми, кипяща да минава през сърцето ти,
иска просто да бъде твоя нежна придобивка.
Навярно не съм от най-мъжествените в бранша,
на пръв поглед не личи, че зная какво искам.
Това не е така, всъщност зная какво искам да ти кажа,
но се страхувам да те целуна... и само се усмихвам.
Гълтам си граматиката, но не това е тактиката,
не така искам да ме помниш след всяка кратка среща...
... Всъщност искам да ти подаря моята романтика,
римите, сърцето ми и още хиляди неща.