7.04.2023 г., 9:58

Поне

395 0 0

Имам тъжна констатация-

с непоносима сме инфлация.

най-бедните сме във момента,

а и го няма парламента.

 

На инат, ей тъй гласувах,

не, че всички не ги псувах.

Но, имам право аз на глас-

все пак народната сме власт.

 

Това което си го зная-

не ще изпаднем във омая

от новата конфигурация.

Очаквам някаква стагнация.

 

Те няма да се зазберат.

Няма да спрат и да крадат.

Въртим се в кръг, тъй омагьосан,

където всеки е гламосан.

 

,Поне, приятели със словото

да си подготвяме оловото,

с което тях ще ги громим-

ний, контингент непримирим!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Янков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...