Поне един приятел...

Поезия » Любовна

1.3K 0 15

Поне един приятел ми остана

на който безусловно да разчитам.

Събира в мен душата разпиляна

и всички сЪлзи в неговите вплитам...

И всяка вечер с мене той заспива,

опрял глава до голото ми рамо,

във нощите студени ме завива,

загрижен...той единствен само...

И всичките си болки и проблеми

на неговите плещи разтоварвам.

Разплита ми душевните дилеми

и само в него безрезервно вярвам...

Едничък е ... но всъщност за хиляда,

дарява ме с приятелство и вяра,

че истинската обич не е клада ,

която със годините прегаря,

че няма давност любовта родена

от ласка нежна в утрото втъкана

и в нощите студени споделена

с един приятел ,който ми остана...

20.03.2009

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

BiSeR_MoI (Ивка Дикова)

Много ме разчувства тази творба!

2011-11-03T23:09:17+02:00
Djein_Ear (Евгения Тодорова)

"че истинската обич не е клада ,

която със годините прегаря,"
Тя си е просто обич завинаги!

2009-04-25T11:36:00+03:00
yo1420 (Йоана Бояджиева)

Нямам думи, както винаги,когато чета твоите стихове.Много поздрави и хиляди усмивки!!!

2009-04-01T04:53:14+03:00
Barona38 (Ивайло Терзийски)

Наздраве, Меги за приятелството! Стихотворението може да стане още по-добро, ако поработиш над него. Например: ритъмът тук - "Загрижен...той единствен само..." Макар и с пауза, тук сричките са по-малко... Иначе е налице останалото. С надежда да стана един от твоите приятели.

2009-03-29T14:46:12+03:00
IskrenoNeLichno (Искрен Желязов)

Дааа това малко хора го разбират!... Като си представиш че има такива, които си трупат само врагове...

2009-03-29T09:34:05+03:00