Поне един приятел ми остана
на който безусловно да разчитам.
Събира в мен душата разпиляна
и всички сЪлзи в неговите вплитам...
И всяка вечер с мене той заспива,
опрял глава до голото ми рамо,
във нощите студени ме завива,
загрижен...той единствен само...
И всичките си болки и проблеми
на неговите плещи разтоварвам.
Разплита ми душевните дилеми
и само в него безрезервно вярвам...
Едничък е ... но всъщност за хиляда,
дарява ме с приятелство и вяра,
че истинската обич не е клада ,
която със годините прегаря,
че няма давност любовта родена
от ласка нежна в утрото втъкана
и в нощите студени споделена
с един приятел ,който ми остана...
20.03.2009
© Магдалена Василева Всички права запазени