Mar 27, 2009, 9:11 PM

Поне един приятел...

  Poetry » Love
1.3K 0 15

 

 

 

Поне един приятел ми остана

на който безусловно да разчитам.

Събира в мен душата разпиляна

и всички сЪлзи в неговите вплитам...

 

И всяка вечер с мене той заспива,

опрял глава до голото ми рамо,

във нощите студени ме завива,

загрижен...той единствен само...

 

И всичките си болки и проблеми

на неговите плещи разтоварвам.

Разплита ми душевните дилеми

и  само в него безрезервно вярвам...

 

Едничък е ... но всъщност за хиляда,

дарява ме с приятелство и вяра,

че истинската обич не е клада ,

която със годините прегаря,

че няма давност любовта родена

от ласка нежна в утрото втъкана

и в нощите студени споделена

с един приятел ,който ми остана...

 

 

20.03.2009

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Магдалена Василева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Много ме разчувства тази творба!
  • "че истинската обич не е клада ,

    която със годините прегаря,"
    Тя си е просто обич завинаги!
  • Нямам думи, както винаги,когато чета твоите стихове.Много поздрави и хиляди усмивки!!!
  • Наздраве, Меги за приятелството! Стихотворението може да стане още по-добро, ако поработиш над него. Например: ритъмът тук - "Загрижен...той единствен само..." Макар и с пауза, тук сричките са по-малко... Иначе е налице останалото. С надежда да стана един от твоите приятели.
  • Дааа това малко хора го разбират!... Като си представиш че има такива, които си трупат само врагове...

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...