Поне един приятел ми остана
на който безусловно да разчитам.
Събира в мен душата разпиляна
и всички сЪлзи в неговите вплитам...
И всяка вечер с мене той заспива,
опрял глава до голото ми рамо,
във нощите студени ме завива,
загрижен...той единствен само...
И всичките си болки и проблеми
на неговите плещи разтоварвам.
Разплита ми душевните дилеми
и само в него безрезервно вярвам... ...