Поне в съня ми да остане жива
Дори не вярвам, че при мен те върна
отнеслия те преди време дявол!
Не те очаквам слаба и кахърна,
не знам и на какво си се надявал.
Не си ми ни в сърцето, ни в душата,
отдавна като мъртъв те оплаках.
Горчеше ми лъжата – опашата,
но днес е късно. Дяволът те чака.
А някога небето ми се килна,
на болките в зъбатата потеря,
но днес – самата обич съм всесилна,
ти – паднал даже с реч не ще замеря
лицето ти. Обичах те безмерно,
но днешната не мене не прилича,
за живи мъртъвци не нося черно,
лъжецът само себе си обича.
Върви си! Не желая да ме помниш!
И не моли – недей я доубива,
онази обич – с две очи огромни,
поне в съня ми да остане жива...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
