4.08.2018 г., 9:32

Поне веднъж

846 1 0

Моя дръзка, забранена мечта,

Колко изгрева с теб не посрещнахме.

Може би е просто съдба.

Може би в очите на другите ще съм грешница.

 

Но те искам, искам до болка!

До лудост.

До отчаяние.

Животът е кратък, но… колкото толкова.

С теб да посрещнем поне едно лунно сияние.

 

Поне веднъж да бъда в ръцете ти,

Да спя на мъжката ти гръд.

За ден поне мое да е сърцето ти.

За час очите ми пак да искрят.

 

Моя дръзка, забранена любов.

Пътят до тебе е дълъг и труден.

Но вървя с надежда,

За миг поне в очите ти да потъна.

 

Автор: Полина Велчова

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Полина Велчова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...