Понеже ти забрави...
Понеже ти с Луната не дойде,
а Слънцето остави да изчезне
със тъжен стон в ненужното небе...
Аз с Хоризонта съм на среща.
На първа среща - някъде далеч,
където сляха се Земята и Небето.
Целувката на пролетно море
далеч е още... u не ù е време.
Полузора и нещо като бряг
събраха се в едно, за да обичат.
Набраха нощни, сънени цветя,
защото чакат своето момиче.
И аз дойдох с обувки тишина,
а роклята ми бе с конец ушита,
изпреден от умираща звезда
и тъмното със ноти на сюита.
Заплетената буря в златен кок
опитваше свободно да се вихри.
В ръцете ми трепереше зърно,
покълнало от сълзи и молитви.
На първа среща с влюбен Хоризонт -
дали и аз със същото отвръщам?...
Не съм момичето, а просто съм само,
защото ти забрави да се върнеш...
Понеже ти с Луната не дойде,
понеже Слънцето изгря отново...
Целунах Хоризонта и се вклех
да бъда с него във добро и лошо...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Геновева Симеонова Всички права запазени
