Понякога
Понякога те нямам.
И ръмя.
А в колко петолинии
те имам!?
Понякога съм тъмна
и сама.
И колко многоточия
изтривам...
Понякога те губя
като ден.
Ръцете стават сънища
бездомни.
Дали съм тук?
Дали ме има мен?
Прегръдката ни
само ще запомни!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Геновева Христова Всички права запазени