Понякога те нямам.
И ръмя.
А в колко петолинии
те имам!?
Понякога съм тъмна
и сама.
И колко многоточия
изтривам...
Понякога те губя
като ден.
Ръцете стават сънища
бездомни.
Дали съм тук?
Дали ме има мен?
Прегръдката ни
само ще запомни!
© Геновева Христова All rights reserved.
Силно.