darkness_n_silence (Надежда Тодорова)
46 329
17.03.2012 г., 23:39 ч.

Понякога 

  Поезия
1955 3 16

Понякога копнея за докосване,

което не заплашва целостта ми.

Понеже мойте плещи са износени,

а нежността ми не търпи несръчности.

 

Понеже не понасям посегателства

над болните пространства във душата си,

мечтая си за ценности на практика.

И някак си за повече слушатели.

 

Понякога сънувам непознати,

които са способни да обичат.

Приличат на приятелски лицата им.

А всъщност и по нещо не приличат.

 

Понякога се чувствам излекувана,

дотолкова, че мога да го срещна.

И без да се погледнем, да се чуваме.

И даже и без допир да усещаме

 

докосване, но някъде под кожата.

Там всеки е затворник в своя клетка.

В илюзия за своята възможност,

зад мрежа от фибринови решетки…

 

Понякога си мисля, че понякога

ще бъде май, макар и през септември…

Понякога. И слизам на земята.

Онази, на разбитите надежди.

 

© Надежда Тодорова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • ❤
  • Благодаря!!!
  • ........както винаги-изумително!
  • Удоволствие за мен е да те чета!
  • Болката ти... Думите ти... Тези твои безподобни думи!
  • Разтърсващо!
  • ... и от мен!
    Браво!
  • Не само от болка се пише, а най-вече с наличието на един неизлечим талант. А твоите стихове са храна за душата...
  • Браво, Наде!
  • Браво!
  • Много талантливо, много поезия...по много от всичко...
    Чудесно стихотворение!
    Поздрави.
  • Прекрасна Наде, винаги си прекрасна!
  • Интелигентен стих с едно чисто излъчване и многопластови внушения - не само докосването е под кожата, но и истинският рисунък е под епидермиса на наратива. Личи зрелостта на чувствата и една отстраненост, която позволява да бъдат те видяни /и тълкувани/ отстрани, от дистанция. Нещо необичайно за все още крехката възраст на поетесата... Но страданието, макар в минало време, се усеща и предизвиква реакция, събужда доверие и съпричастие. Поздравления!
  • "Земята на разбитите надежди"...тъжно място за една Надежда на възраст, когато небето трябва да е цел...освен ако не е трамплин... за нагоре!
    Но и тъжното може да бъде хубаво.. Понякога!
  • Харесах!
  • Винаги ми е харесвало как пишеш!
    Чисто, искрено и достигащо до душата!
    От един слушател...
Предложения
: ??:??