28.08.2017 г., 13:21 ч.

Понякога 

  Поезия » Друга
430 3 13
В подребрието на телесната обител,
обгрижван от едни, от други поруган,
низвергнат и въздиган от бедите,
посреща същността ми малък храм.
Не ходя в него прошка да измоля,
или пък да поискам мъст за друг,
потъпквайки с разплакваната воля
поуката - урок, поднесена ми тук.
Понякога се скривам зад стените
и затаявам, като в жмичка, своя дъх.
Броя и отбелязвам в стъпките на дните
къде не ми е стигал въздух или дух. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени

Предложения
: ??:??