Ve2666 (Василка Ябанджиева)
543 5434
23.01.2019 г., 18:22 ч.

Понякога 

  Поезия
346 5 7

Понякога съм облак черен, 

понякога съм светлина. 

Капки кръв се стичат. Вярно, 

но танцувам под луна.

 

Раздавам обич, а съм суша

и под дъжда послушно

събирам в шепи болка и вина. 

 

Понякога съм кукувица –

самотна, тъжна, с няколко лица, 

а после ръст изправям кат тигрица

и браня Родина, мъж, деца. 

 

 

Понякога дори съм мъж –

в мечтите, в сънищата, в дните тъжни. 

Разперила крила, 

а веч без сили –

самата търсеща закрила. 

 

 

© Василка Ябанджиева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Хубав стих.Поздравление!
  • Раздавам обич, а съм суша
    и под дъжда послушно
    събирам в шепи болка и вина.
    !!!
  • Хареса ми!
  • Напълно те разбирам и силно Аплодирам...
    До нови Васе!
  • Прекрасно си описала тези състояния, Васе!
  • Всичко човешко ти е нужно!
    И топли чувства те владеят.
    Погалени от ласки южни
    сърцата пролетно пеят!
  • "Понякога съм облак черен,
    понякога съм светлина.
    Капки кръв се стичат. Вярно,
    но танцувам под луна."
    Васе!!! Ах, как добре описваш! Благодаря!
Предложения
: ??:??