Понякога
Понякога съм облак черен,
понякога съм светлина.
Капки кръв се стичат. Вярно,
но танцувам под луна.
Раздавам обич, а съм суша
и под дъжда послушно
събирам в шепи болка и вина.
Понякога съм кукувица –
самотна, тъжна, с няколко лица,
а после ръст изправям кат тигрица
и браня Родина, мъж, деца.
Понякога дори съм мъж –
в мечтите, в сънищата, в дните тъжни.
Разперила крила,
а веч без сили –
самата търсеща закрила.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Василка Ябанджиева Всички права запазени
