Понякога
Понякога, само понякога
се връщам в мечтите си пак.
И търся отците на вятъра,
подвластен на пълния мрак.
Понякога, само понякога,
притварям очи във дъжда.
Изричам кармично проклятие -
на прицел е мойта душа.
Понякога, само понякога,
дланта си над пламък държа.
А болка усеща се някъде,
далече, далече в света …
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Данаил Таков Всички права запазени ✍️ Без използване на ИИ
