Понякога, само понякога
се връщам в мечтите си пак.
И търся отците на вятъра,
подвластен на пълния мрак.
Понякога, само понякога,
притварям очи във дъжда.
Изричам кармично проклятие -
на прицел е мойта душа.
Понякога, само понякога,
дланта си над пламък държа.
А болка усеща се някъде,
далече, далече в света …
© Данаил Таков All rights reserved. ✍️ No AI Used
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
