Понякога...
Понякога, измити от дъжда,
зарастваме по-леко и от рана,
понякога, повярвали в лъжа,
схралупваме се с болка разпиляна.
Понякога, изгаряйки мечти,
и пълнейки торбите със приличие,
една мечта лекуващо блести
и ни довява чуждо безразличие.
Понякога с назъбени души
не вярваме и в късно нова среща,
понякога разказваме със вик
на римите си, толкова горещи...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Златка Вълкова Всички права запазени
