Понякога, измити от дъжда,
зарастваме по-леко и от рана,
понякога, повярвали в лъжа,
схралупваме се с болка разпиляна.
Понякога, изгаряйки мечти,
и пълнейки торбите със приличие,
една мечта лекуващо блести
и ни довява чуждо безразличие.
Понякога с назъбени души
не вярваме и в късно нова среща,
понякога разказваме със вик
на римите си, толкова горещи...
© Златка Вълкова All rights reserved.
Написани с много чуство и нежност!!!
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
