9.02.2007 г., 12:21

Понякога

1K 0 11

Понякога съм цялата очакване -
на дума, на мелодия, на стих...
Понякога се втурвам пак нанякъде
и търся, губя се, намирам си мечти...

Понякога се спирам насред мрака
на тежкия ми гняв към себе си...
Понякога политам неочаквано
в пастелен изгрев, в тишина целебна...

Понякога съм също като времето -
непостоянна, слънчева, студена...
Римувам думи - вечната потребност
покой да търся в трудни откровения...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ружена Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ви,приятели,благодаря,че не ме оставяте сама със стиховете и чувствата ми!Радвам се,че ви има
  • Страхотно е!
  • Много е хубаво!!! Поздрави, Ружена!!!
  • "Понякога се спирам насред мрака
    на тежкия ми гняв към себе си...
    Понякога политам неочаквано
    в пастелен изгрев, в тишина целебна..." - тук аз намерих себе си
    Харесват ми много стиховете ти Ружена!
    Поздравления!
  • Прекрасно...

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....