LYCKI (Росица Петрова)
301 2086
5.05.2011 г., 23:15 ч.

Понякога само 

  Поезия » Философска
702 0 5

Все  там сред звездите  живее поетът
във  одежда от дрипава синева,
подрънкат във джоба му, вместо монети,
две-три парчета изгоряла луна.

Неуморно строи от камари куплети
своя дом в необят цял живот. Цял живот...
А над него просторът му приказно свети
с абажур от позлата на звездния свод.

Той е силен по дух, но и силно той страда,
има нежна душа, ала често е груб.
Свои пътища има, при мене отсяда,
уморено притворил клепачи от студ.

И умира по малко, съвсем по човешки
от стрелите на хорската злоба и злъч,
а в очите му пламъкът, още момчешки -
сякаш спрял да зимува там лунният лъч.

Но понякога само... Да, само понякога,
щом разцъфне на вишната бяла цветът,
ще го видиш в най-нежната ласка на вятъра
и в най-тихия ромон на хладния дъжд.

Ще го видиш притихнал в синхрон с тишината, 
като бяла магия любов да твори.
Аз не мога без него, защото душата...
мойта бедна душа с красота прероди.

© Росица Петрова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Ееее, Роси!... СпечЕли ме поезията ти!...
    Сърдечен поздрав от мен!
  • Красив стих!
  • Поетите нямат много монети в джобовете си. Друго е тяхното богатство!
    Поздрав!
    http://www.youtube.com/watch?v=KRe_NNFOAas
  • Роси, поздрав!
    Емоционално и хубаво е!
  • Той е силен по дух, но и силно той страда,
    има нежна душа, ала често е груб.
    Красота!Браво.........
Предложения
: ??:??