попитай...
Попитай вятъра, той ще ти разкаже
за синята ми обич, сбъдната в небе,
когато ме полюшваше в дланта си
с лазурие от незабравчените цветове.
Попитай слънцето, то помни топлината
на тихата отдаденост във ден,
преливайки лъчите си във светлината,
извайваше те с обич светла в мен.
Попитай времето, отминало в очите,
как плачеше с дъжда във есента,
когато ти си тръгваше... не ме позна,
ала душата ми е в твоята сълза...
за синята ми обич, сбъдната в небе,
когато ме полюшваше в дланта си
с лазурие от незабравчените цветове.
Попитай слънцето, то помни топлината
на тихата отдаденост във ден,
преливайки лъчите си във светлината,
извайваше те с обич светла в мен.
Попитай времето, отминало в очите,
как плачеше с дъжда във есента,
когато ти си тръгваше... не ме позна,
ала душата ми е в твоята сълза...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Тодорова Всички права запазени
